Мосю Брекзит печели време на Макрон, но безизходицата във Франция остава

Мишел Барние не е решението на самопричинените от Еманюел Макрон премеждия, тъй като няма решение на президентските корекция.

Числата са си цифри и в настоящето положение на Народното събрание не съществува политик, който може да ръководи обезпечено болшинство.

Това, което някогашният господин Brexit може да направи, е да завоюва на президента малко време.

Ако до Коледа господин Барние към момента е на поста – това ще се смята за сносно свършена работа.

Последните седмици на макроновото разлюляване бяха мъчителни за следене. Неговите помощници още веднъж и още веднъж са хвърляли пробни балони на запалена журналистическа група – единствено с цел да бъде дезавуиран всеки евентуален министър-председател на идващия ден.

Отново и още веднъж имаме му е казано, че следва назначение – единствено за претендента да развие неочаквани недъзи, които го вършат несъответствуващ за поста.

Във всеки случай президентът Макрон трябваше да бъде сигурен, че евентуалният претендент ще извърши два критерия.

Първо, че той или тя няма да разнищи наследството на президента – изключително пенсионните промени, въведени толкоз мъчително преди две години.

И второ, индивидът трябваше да бъде – на жаргона – „ неподлежащ на неодобрение “. С други думи, те трябваше да могат да избегнат автоматизирано отменяне – и изпъждане – от опозицията в Асамблеята.

Мишел Барние, 73, спокоен, индиферентен някогашен министър с потвърдени умения за водене на договаряния, може най-сетне да дава отговор на сметката.

Като е вдясно, той утвърждава пенсионната промяна. Наистина, когато през 2021 година се кандидатира за номинацията на консерваторите за президент – той загуби от Валери Пекрес – той предложи пенсионната възраст да бъде върната още повече, до 65 години.

И по въпроса за вота на доверие... добре, има проблем.

Случайно Марин Льо Пен – чието популистко Национално обединяване (RN) е един от трите почти еквивалентни блока в Асамблеята – сподели, че няма да гласоподава автоматизирано против държавното управление на Барние.

Ако го направи, тогава Барние автоматизирано ще падне, тъй като левицата постоянно ще гласоподава срещу него.

И на предварителните избори през 2021 година господин Барние сподели някои много сложни неща за имиграцията, като даже допусна, че Франция може да се опита да заобиколи европейските съдилища и правата на индивида. Това също го прави в добра позиция.

Така че National Rally в този момент загатва, че ще изчака, преди да смъкна Барние. Ако програмата му включва позитивни ограничения за имиграцията, разноските за живот и – което е извънредно значимо за нея – съразмерно посланичество, тогава водачите на партията споделят, че може да му дадат отсрочване на осъществяването.

Малко разтуха.

Защото остава фактът, че за всичките му вежливост, самообладание и опит Г-н Барние от първия ден ще ръководи назаем.

Левият алианс Новият национален фронт – който излезе отпред през юли избори – е гневен на избора на министър-председател.

Доколкото са угрижен, левицата завоюва гласуването и затова беше конституционно обвързване на президента Макрон да назначи министър-председател от левия лагер. Фактът, че той осуети проектите им, за мнозина ще бъде законна причина за улични митинги.

Всичко зависи от избора на господин Барние на министри и до каква степен той избира упражнява своята автономност по отношение на президента.

На доктрина той има свободата да бъде личен човек. Еманюел Макрон призна, че е изгубил изборите, а съгласно френската конституция държавното управление, под управлението на министър-председателя, е това, което дефинира и организира политиката.

Но от Темперамент и политическа настройка, Мишел Барние надали ще се отклони доста надалеч от дневния ред на Макрон. И двамата са хора от центъра, с десни пристрастености на икономическия фронт.

Също по този начин и двамата са огромни европейци, виждащи Европейски Съюз като нужния излаз за Френско великолепие. И те имат вяра, най-малко на доктрина, че дефицитите би трябвало да бъдат понижени, не на последно място тъй като това е, което Европейски Съюз изисква.

Той е, в други думи, фигура от върховенството, от вида, за който и ляво, и популистко дясно считат, че Франция е гласувала през юли да се отърве от него.

Така че в случай че се окаже, че бариеризмът е просто макронизъм с други средства – и дебатът за бюджета идващия месец ще бъде първият решителен тест – тогава всички прехвалени преговорни умения на новия министър-председател няма да са от огромна изгода против противоположната реакция във враждебна ново заседание.